Перфектното лято
10.
"Докато се опитваш да ме въвлечеш в играта си, ти дори не забелязваш, че играеш главна роля в моята."
ОЧАКВАЙТЕ СКОРО!!
събота, 10 май 2014 г.
Част: 9
Перфектното лято
9.
- Няма нужда! - каза Джини усмихвайки се.
Кевин и Мая ги гледаха объркано.
- Вие гаджета ли сте ? - попита Кевин.
- Да! - беше краткият отговор на Джини.
Ейрън я погледна въпросително.
- Да?
Те бяха седнали на леглото и си говореха. Те бяха облечени в по-удобните резервни дрехи на Мая и Кевин. Оказа се, че Мая има цял куп дрехи у Кевин.
- Не мога да повярвам. След толкова години сме заедно. - каза той.
Тя хвана ръката му. Не можеше да повярва, че Ейрън, Ейрън, който мислеше, че познава, онзи самовлюбен Ейрън, онзи с когото бе добра приятелка преди, сега за пръв път изглеждаше толкова несигурен и уязвим.
- Джини, нали това не е сън? - попита Ейрън.
-Има само един начин да разберем. - каза Джини с палав поглед.
- Как ? - попита Ейрън с усмивка на лицето.
- Целуни ме.
Джини сладко се усмихваше и гледаше Ейрън. Ейрън се наведе и я целуна. Тази целувка не беше като онази в беседката. Този път беше по-страстна и по-груба, в нея се криеше повече желание. Джини се премести в скута на Ейрън. Те сякаш не бяха на себе си. Ейрън обсипваше врата 'и с целувки, докато Джини нетърпеливо заравяше ръка в косата му. Когато ръката на Ейрън посегна към ципа на късите панталонки на Джини, тя леко се отдръпна и постави ръката си върху тази на Ейрън. Ейрън преглътна и обви раменете на Джини с ръце като я целуна по бузата и тихо прошепна "Джини, не искам да ме мислиш за такъв, просто.."
- Не мога да повярвам. След толкова години сме заедно. - каза той.
Тя хвана ръката му. Не можеше да повярва, че Ейрън, Ейрън, който мислеше, че познава, онзи самовлюбен Ейрън, онзи с когото бе добра приятелка преди, сега за пръв път изглеждаше толкова несигурен и уязвим.
- Джини, нали това не е сън? - попита Ейрън.
-Има само един начин да разберем. - каза Джини с палав поглед.
- Как ? - попита Ейрън с усмивка на лицето.
- Целуни ме.
Джини сладко се усмихваше и гледаше Ейрън. Ейрън се наведе и я целуна. Тази целувка не беше като онази в беседката. Този път беше по-страстна и по-груба, в нея се криеше повече желание. Джини се премести в скута на Ейрън. Те сякаш не бяха на себе си. Ейрън обсипваше врата 'и с целувки, докато Джини нетърпеливо заравяше ръка в косата му. Когато ръката на Ейрън посегна към ципа на късите панталонки на Джини, тя леко се отдръпна и постави ръката си върху тази на Ейрън. Ейрън преглътна и обви раменете на Джини с ръце като я целуна по бузата и тихо прошепна "Джини, не искам да ме мислиш за такъв, просто.."
Джини прекъсна думите му,като го дари с малка целувка. Те си легнаха и бързо заспаха.
Част: 8
Перфектното лято
8.
- Ейрън, трябва ми време. Трябва да помисля.- казах Джини без да го поглежда.- Добре Джини, помисли си. И до три дни ми кажи, че ЩЕ излезеш с мен. Сега да влезем вътре, ако искаш де.
Джини дръпна ръката си и стана, Ейрън също. Преди да влязат в вътре Джини попита:
- Това си остава между нас, нали?
- Да. - каза Ейрън и се усмихна.
Повече от половината гости вече бяха тръгнали. Бяха останали Мая, Елфрида, Джини, Шон, Иън, Ейрън и Брендън, когато Кевин предложи да играят "Истина или предизвикателство". Всички се съгласиха. След като Кевин донесе една бутилка, всички седнаха в кръг на пода.
Кевин завъртя бутилката.
- Истина или предизвикателство ? - попита Кевин, Шон.
Шон беше на 18. Беше красив, мускулест с кафява коса и шоколадови очи.
- Предизвикателство.
- Целуни Елфрида.
Елфрида имаше руса коса и тъмносини очи. Тя обичаше да флиртува с момчетата. Всъщност с Шон преди имаха връзка, за която никой не знаеше. Какво съвпадение!
Кевин завъртя бутилката.
- Истина или предизвикателство ? - попита Кевин, Шон.
Шон беше на 18. Беше красив, мускулест с кафява коса и шоколадови очи.
- Предизвикателство.
- Целуни Елфрида.
Елфрида имаше руса коса и тъмносини очи. Тя обичаше да флиртува с момчетата. Всъщност с Шон преди имаха връзка, за която никой не знаеше. Какво съвпадение!
След половин час...
Най-накрая бутилката сочеше Джини.
- Истина или предизвикателство ? - попита Иън.
- Истина.
- С кое от момчетата, които са тук би излязла ?
Джини не очакваше този въпрос. Тя погледна Ейрън и Брендън, които седяха един до друг.
- Всъщност.. Предизвикателство.
- Предизвиквам те да отговориш на въпроса.
Типично за Иън, помислиси Джини. Той винаги я тормозеше. Джини въздъхна и отговори.
Тя се изправи и тръгна към Ейрън и Брендън. Брендън я гледаше нетърпеливо, очаквателно, а Ейрън изненадано и леко притеснено. След като вече беше там, тя седна между двамата, хвана ръката на Ейрън и го целуна бавно и страстно.
След като се отдръпна, видя как някои я зяпат смаяно и как останалите тихо се смеят, тя погледна Ейрън, който се усмихваше мило и невиинно.
Най-накрая бутилката сочеше Джини.
- Истина или предизвикателство ? - попита Иън.
- Истина.
- С кое от момчетата, които са тук би излязла ?
Джини не очакваше този въпрос. Тя погледна Ейрън и Брендън, които седяха един до друг.
- Всъщност.. Предизвикателство.
- Предизвиквам те да отговориш на въпроса.
Типично за Иън, помислиси Джини. Той винаги я тормозеше. Джини въздъхна и отговори.
Тя се изправи и тръгна към Ейрън и Брендън. Брендън я гледаше нетърпеливо, очаквателно, а Ейрън изненадано и леко притеснено. След като вече беше там, тя седна между двамата, хвана ръката на Ейрън и го целуна бавно и страстно.
След като се отдръпна, видя как някои я зяпат смаяно и как останалите тихо се смеят, тя погледна Ейрън, който се усмихваше мило и невиинно.
Вече часовникът показваше 3 и 20. Всички освен Мая, Джини и Ейрън бяха тръгнали.
- Аз ще остана тук.- каза Мая.
- Ако искате може и вие да останете тук. - каза Кевин, обръщайки се към Джини и Ейрън.
Те се съгласиха.
- Но има една стая и трябва да останете и двамата там.
- Аз ще остана тук.- каза Мая.
- Ако искате може и вие да останете тук. - каза Кевин, обръщайки се към Джини и Ейрън.
Те се съгласиха.
- Но има една стая и трябва да останете и двамата там.
Част: 7
Перфектното лято
7.
" Когато съм с теб се чувствам свободна. Сякаш всеки миг ще полетя."
След като танца свърши Ейрън попита Джини дали иска да излязат навън, на чист въздух. Тя приех поканата и излязоха.
Времето беше приятно, тази нощ не беше от задушните летни нощи. Пред къщата имаше една беседка. Те седнаха там. Ейрън извади от джоба си една кутия цигари и запали една.
- Джини, имаш ли си приятел? -попита неочаквано той.
- Не, нямам. - с крива усмивка каза Джини - А ти ?
- И аз нямам. - вдиша дима от цигарата - Но мисля, че скоро ще имам. - каза намигайки той.
- Е, коя е тази късметлийка? -попита Джини.
Ейрън хвърли недовършуната си цигара на земята и погледна Джини с невинна усмивка. После доближи лицето си до нейното и я целуна. Джини беше изненадана от това, но фактът че тя отвръщаше на целувката му я изненада още повече. Целувката беше страстна и в същото време някак си мила. След като устните им се отдалечиха,той сплете пръсти в нейните, а тя прикова поглед в земята. След няколкоминутно мълчание тя проговори:
- Защо беше това ? - попита Джини и го погледна някак виновно.
- Хареса ли ти ? - Ейрън се усмихна предизвикателно и я погледна.
След като тя не отговори той реши, че трябва той да 'и отговори пръв.
- Защото го исках. Сега е твой ред да отговориш.
- Може ли една цигара ? - попита тя и го погледна мило, като дръпна ръката си за да ,може той на извади цигара от кутията.
Той и подаде една цигара и запали своята, после и подаде запалката.
- Да. - отговори простичко Джини.
- Виж, Джи. Аз от години мисля за теб и те харесвам много. Ще излезеш ли с мен ? - попита той и отново сплете пръсти в нейните.
Времето беше приятно, тази нощ не беше от задушните летни нощи. Пред къщата имаше една беседка. Те седнаха там. Ейрън извади от джоба си една кутия цигари и запали една.
- Джини, имаш ли си приятел? -попита неочаквано той.
- Не, нямам. - с крива усмивка каза Джини - А ти ?
- И аз нямам. - вдиша дима от цигарата - Но мисля, че скоро ще имам. - каза намигайки той.
- Е, коя е тази късметлийка? -попита Джини.
Ейрън хвърли недовършуната си цигара на земята и погледна Джини с невинна усмивка. После доближи лицето си до нейното и я целуна. Джини беше изненадана от това, но фактът че тя отвръщаше на целувката му я изненада още повече. Целувката беше страстна и в същото време някак си мила. След като устните им се отдалечиха,той сплете пръсти в нейните, а тя прикова поглед в земята. След няколкоминутно мълчание тя проговори:
- Защо беше това ? - попита Джини и го погледна някак виновно.
- Хареса ли ти ? - Ейрън се усмихна предизвикателно и я погледна.
След като тя не отговори той реши, че трябва той да 'и отговори пръв.
- Защото го исках. Сега е твой ред да отговориш.
- Може ли една цигара ? - попита тя и го погледна мило, като дръпна ръката си за да ,може той на извади цигара от кутията.
Той и подаде една цигара и запали своята, после и подаде запалката.
- Да. - отговори простичко Джини.
- Виж, Джи. Аз от години мисля за теб и те харесвам много. Ще излезеш ли с мен ? - попита той и отново сплете пръсти в нейните.
Част: 6
Перфектното лято
6.
"Няма да бъда една от тях!"
Часът беше 01:30, Джини си чатеше с Кевин. Бяха се разбрали утре да излязат с Кевин..и Мая. Джини искаше да си прекара поне един ден сама с него. Той преди беше най-добрият и приятел а сега заради Мая не можеха да излизат сами.
Джини чу един звук, който идваше от лаптопа и означаваше "имаш нов имейл". Джини отвори имейла и се усмихна.
*От:Брендън У.
"Здравей, Джини. Днес не можахме да си поговорим. Мога да призная, че имейлите не ми харесват. На четири очи е много по-добре. Искаш ли утре да излезем на кафе?"*
Джини не беше изненадана от това съобщение. Утре можеше да се измъкне от "компанията" и да излезе с него, но не искаше да е толкова лесно.
"Здрасти! Бих искала да излезем, но наистина утре нямам време. В тези дни съм много заета (голяма лъжа). Ще ти пиша, когато имам време (Няма да ти пиша, докато ти не ми пишеш). Лека нощ."
Тя прочете за втори път съобщението и натисна "ИЗПРАТИ".
Джини чу един звук, който идваше от лаптопа и означаваше "имаш нов имейл". Джини отвори имейла и се усмихна.
*От:Брендън У.
"Здравей, Джини. Днес не можахме да си поговорим. Мога да призная, че имейлите не ми харесват. На четири очи е много по-добре. Искаш ли утре да излезем на кафе?"*
Джини не беше изненадана от това съобщение. Утре можеше да се измъкне от "компанията" и да излезе с него, но не искаше да е толкова лесно.
"Здрасти! Бих искала да излезем, но наистина утре нямам време. В тези дни съм много заета (голяма лъжа). Ще ти пиша, когато имам време (Няма да ти пиша, докато ти не ми пишеш). Лека нощ."
Тя прочете за втори път съобщението и натисна "ИЗПРАТИ".
Вече беше сряда. Тази вечер Джини беше на партито на Кевин. Мая вече беше отишла у Кевин за да му помогне. Часът минаваше девет и половина вечерта. Джини си беше изправила косата, беше облякла новата си синя рокля покрита с пайети, която беше в комплект с обувки и чантичка. Джини беше дала 199 долара за този комплект, но не съжаляваше. Джини си сложила лек грим - тя не обичаше да се гримира много много.
Тя се беше разбрала с Ейрън, с който щеше да бъде на партито. Той всяка минута щеше да пристигне. Звънецът иззвъня. Джини отвори вратата и пред нея стоеше - 18-19 годишен младеж със сини очи и гарвановочерна коса. Джини се зарадва, затова че Ейрън не се беше променил много. Те преди бяха добри приятели. Родителите на Ейрън бяха много богати и извести, те бяха Марла и Джош Максуел - известната двойка актриса и режисьор. Ейрън беше много добър, мил само понякога арогантен, но Джини винаги бе мислила, че той поне малко си пада по нея.
- Здравей, Джини. Да не се бавим, качвай се.
Тя погледна колата и въздъхна. Пред нея стоеше едно черно Порше. Беше толкова хубаво.
.........
На партито..
Вече нощта беше в разгара си, когато неочаквано Кевин обяви:
- Тази песен е за всички влюбени и за всички, които искат просто да танцуват. - той каза на Ди Джея нещо и той пусна една бавна песен.
Повечето двойки почнаха да танцуват. Ейрън покани Джини на танц, а тя прие. Докато те танцуваха Джини видя някой да влиза в голямата всекидневна. Това беше Брендън...
Тя се беше разбрала с Ейрън, с който щеше да бъде на партито. Той всяка минута щеше да пристигне. Звънецът иззвъня. Джини отвори вратата и пред нея стоеше - 18-19 годишен младеж със сини очи и гарвановочерна коса. Джини се зарадва, затова че Ейрън не се беше променил много. Те преди бяха добри приятели. Родителите на Ейрън бяха много богати и извести, те бяха Марла и Джош Максуел - известната двойка актриса и режисьор. Ейрън беше много добър, мил само понякога арогантен, но Джини винаги бе мислила, че той поне малко си пада по нея.
- Здравей, Джини. Да не се бавим, качвай се.
Тя погледна колата и въздъхна. Пред нея стоеше едно черно Порше. Беше толкова хубаво.
.........
На партито..
Вече нощта беше в разгара си, когато неочаквано Кевин обяви:
- Тази песен е за всички влюбени и за всички, които искат просто да танцуват. - той каза на Ди Джея нещо и той пусна една бавна песен.
Повечето двойки почнаха да танцуват. Ейрън покани Джини на танц, а тя прие. Докато те танцуваха Джини видя някой да влиза в голямата всекидневна. Това беше Брендън...
Част: 5
Перфектното лято
5.
- Джини! Джини! Джини, събуди се !
Джини отвори очите си и видя Мая.
- Защо ме събуди? Още е рано. - каза сънено Джини.
Мая се засмя и погледна часовника си.
- Часът е 14:39. Знам, че си уморена, но трябва да станеш. Имаш 21 минути да се приготвиш. Според мен побързай, защото изглеждаш като вещица.
- Мерси, ти също. Можеш да напуснеш стаята.
Мая неодобрително поклати глава и излезе от стаята си. Джини стана от леглото и отиде в банята. След като изми лицето си и зъбите си, тя отвори куфара си с дрехи, който беше до леглото. Избра една светло зелена рокля с цветни мотиви, розова чантичка и розови обувки на ток. Тя си сложи лек грим. Погледна часовника - беше 14:58, нямаше време да изправи косата си, затова я остави къдрава.
Тя слезе по стъпалата и видя Мая да я чака до вратата.
- Сега изглеждам ли като вещица? - попита Джини с широка усмивка.
- Не. Сега изглеждаш прекрасно.
Те излязоха от къщата и отидоха в един ресторант. Там те си поръчаха пици и една порция къдрави картофки, както преди години.
След като обядваха, те отидоха в мола. Джини си купи доста неща. Но най-красивото беше една синя рокля, покрита изцяло с пайети. Мая също си купи няколко поли и блузки. Вече часът беше осем и половина. Мая погледна Джини и я попита дали иска да се разхождат по плажа.
- Да. Ще ми дойде добре.
Когато се наближиха плажа, Джини извади обувките си и ги сложи в една чанта. Джини видя едно момче. Беше русокос и синеок. Той беше без тениска и Джини видя добре оформеното му тяло. Мая проследи погледа и и каза:
- Това е Брендън Уош. Нанесе се тук преди две години. Не ти трябва да се занимаваш с него. Тук всички го знаят и знаят също, че е спал с половината от момичетата в Съниууд.
Той се приближи към тях и каза:
- Здравей, Мая. Как си ?
- Добре съм, благодаря.
Той погледна Джини после се обърна към Мая:
- Няма ли да ме запознаеш с приятелката си ?
Преди Мая да каже нещо, Джини проговори:
- Аз съм Джини.
- Аз съм Брендън. Радвам се да се запознаем.
- Хайде да си тръгваме, Джини - каза Мая с напрегнат глас.
Джини се усмихна и каза:
- Ти тръгвай, а аз след малко ще те настигна.
Мая сви рамене, обърна се и си тръгна, като повтаряше наум "Дано да не се забърка с него".
- Аз също се радвам, Брендън.
- Може ли да ми дадеш номера си или имейл адреса си ? - попита той и се усмихна.
Тя бръкна в чантата си и извади един химикал, хвана ръката му и написа един имейл адрес.
- Сега трябва да тръгвам. Довиждане. - каза Мая.
- Ще ти пиша. Довиждане. - каза синеокият и се усмихна.
Част: 4
Перфектното лято
4.
Часът беше десет и половина вечерта. След като Кевин си беше тръгнал преди час, Джини се беше изкъпала и изсушила. Сега беше ред на Мая да влезе в банята.
- Сега аз ще се изкъпя. Сигурно си уморена за това, няма да те безпокоя тази нощ. Лека нощ. - каза Мая и прегърна Джини.
- Приятна баня и лека нощ. - каза Джини усмихвайки се.
Мая стана от леглото и излезе от стаята. Джини не беше имала време да разопакова куфара си и нещата и все още бяха в него. Тя извади от куфара тетрадка с дебела бяла корица по която имаше черни цветя. Отвори първата страница и започна да пише:
"Събота, 26 юни
Мило дневниче,
Днес пристигнах в Съниууд. Денят ми като цяло беше добър, въпреки умората от пътуването, а Мая и Кевин ме изненадаха, и то доста. Как нещата са се променили толкова не знам. А всъщност ме е и страх един ден да не се наложи да избера страна. Просто ме е страх, че ще загубя един от тях. Дневниче, само ти знаеш тази тайна и знам, че ще я запазиш. Довиждане ХХ."
Тя изключи нощната си лампа и затвори очите си. Утре щеше да пазарува с Мая. Трябваше и да се обади на приятели. Чакаше я вълнуващ ден. Тя скоро заспа и потъна в сладък сън.
"Всичко беше различно. Всичко се беше променило. Но не бяхме в състояние да разберем, че всъщност ние бяхме променените."
Част: 3
Перфектното лято
3.
- Вие ходите ли ? - с напрегнат глас попита Джини.
Мая, Кевин и Джини бяха седнали на верандата и пиеха малинов сок. Всички бяха напрегнати. Все пак те общуваха по интернет или понякога по телефона. Как не и бяха казали ?
- Да, ходим. Съжалявам, че не ти казахме, но не мислихме, че ще се ядосаш толкова. - каза Кевин и хвана ръката на Мая.
Сега Джини имаше възможност да огледа братовчедка си. Русата и коса беше изправена, а синьо-зелените и очи бяха подчертани с черния молив. Всъщност Мая и Кевин изглеждаха сладко заедно. Джини реши, че каквото и да прави нищо няма да се промени, така че се примири с това, че те ходят.
- От кога ходите и кой знае, че ходите ? - попита Джини с крива усмивка.
Този път Мая отговори:
- От година и половина. И Всички.. - Мая усети как Джини я гледа неодобрително - ..освен теб.
Мая поклати глава.
- Наистина съжалявам, Джини.
Джини се усмихна.
- Както и да е. Честито !
Кевин нежно целуна Мая. Наистина чяха доста сполучлива двойка. Баба Мариела се появи сякащ от нищото с чиния курабийки.
- Деца ! Нося ви малинов пай. - тя постави чинийката на малката масичка.
- Бабо! Това е много мило! - "типично за теб", помисли си Джини, но не го каза на глас.
Когато Мариела влезе в къщата, Кевин проговори с развълнуван глас:
- Джини сряда вечерта организирам парти. Задължително трябва да дойдеш!
Джини се усмихна.
- Как мога да откажа. Ще бъде легендарно! - тя силно се засмя. - Нали?
Част: 2
Перфектното лято
2.
След като Джини и Кевин пристигнаха, те влязоха в красивата къща. Бабата на Джини беше дала резервния си ключ на Кевин.
- Искаш ли нещо за пиене? - попита Джини, като отвори хладилника. - Ъъ... има портокалов сок, мляко, кокосово мляко и малинов сок.
- Малинов сок, ако може. - отговори Кевин и отиде при нея. - Мога ли да ти помогна с нещо ?
Джини му подаде две чаши.
- Сложи ги върху масата.
Джини си спомни дните, когато с Кевин готвеха в тази кухня. После наля малинов сок в двете чаши и седна на стола срещу този на който седеше Кевин.
- Много си се променила. - каза Кевин и отпи от сока си - Ако не бяха зелените ти очи, ягодоворусата ти коса, луничките и да, красотата ти нямаше да те позная.
- Ти също много си се променил. Как върви живота ти ?
Той се усмихна и се изчерви.
- Всъщност... Аз.. - Кевин говореше нервно. - Трябва да ти призная нещо..
Чу се отварянето на вратата. Джини чу гласа на дядо си. Тя изтича до вратата и прегърна баба си.
- Бабо, липсваше ми много.
- Ти също ми липсваше.
После прегърна дядо си.
- Джиневра! Много си се променила! - каза дядо 'и Байрън.
Джини отстъпи крачка назад и нацупи устни. Всички я наричаха Джини и тя харесваше това, всички освен дядо и.
- Дядо..
- Как са Троян и Маршал ? -попита баба и.
- Те са добре. Пращат ви много поздрави и много целувки.
Баба и и дядо и не бяха се променили много за четири години. Баба и все още беше пълничка, а косата и беше побеляла повече. Джини не разбираше защо тя не искаше да си боядиса косата си. Тя се сети за братовчедка си Мая. Обърна се за да я види, но гледката която видя я изненада, и то доста. Кевин и Мая се целуваха. Та те преди не се понасяха изобщо. Как нещата се бяха променили толкова ? Тя се приближи до тях и ги прекъсна.
- Има ли нещо, което трябва да знам?
- Искаш ли нещо за пиене? - попита Джини, като отвори хладилника. - Ъъ... има портокалов сок, мляко, кокосово мляко и малинов сок.
- Малинов сок, ако може. - отговори Кевин и отиде при нея. - Мога ли да ти помогна с нещо ?
Джини му подаде две чаши.
- Сложи ги върху масата.
Джини си спомни дните, когато с Кевин готвеха в тази кухня. После наля малинов сок в двете чаши и седна на стола срещу този на който седеше Кевин.
- Много си се променила. - каза Кевин и отпи от сока си - Ако не бяха зелените ти очи, ягодоворусата ти коса, луничките и да, красотата ти нямаше да те позная.
- Ти също много си се променил. Как върви живота ти ?
Той се усмихна и се изчерви.
- Всъщност... Аз.. - Кевин говореше нервно. - Трябва да ти призная нещо..
Чу се отварянето на вратата. Джини чу гласа на дядо си. Тя изтича до вратата и прегърна баба си.
- Бабо, липсваше ми много.
- Ти също ми липсваше.
После прегърна дядо си.
- Джиневра! Много си се променила! - каза дядо 'и Байрън.
Джини отстъпи крачка назад и нацупи устни. Всички я наричаха Джини и тя харесваше това, всички освен дядо и.
- Дядо..
- Как са Троян и Маршал ? -попита баба и.
- Те са добре. Пращат ви много поздрави и много целувки.
Баба и и дядо и не бяха се променили много за четири години. Баба и все още беше пълничка, а косата и беше побеляла повече. Джини не разбираше защо тя не искаше да си боядиса косата си. Тя се сети за братовчедка си Мая. Обърна се за да я види, но гледката която видя я изненада, и то доста. Кевин и Мая се целуваха. Та те преди не се понасяха изобщо. Как нещата се бяха променили толкова ? Тя се приближи до тях и ги прекъсна.
- Има ли нещо, което трябва да знам?
Част: 1
Перфектното лято
1.
"Добре дошли в Съниууд!"
След двудневно пътуване неочакваният момент беше дошъл. Най-накрая Джини беше в Съниууд. След десет-петнадесет минути тя щеше да слезе от автобуса и да прегърне баба си Мариела и дядо си Байрън. Тя прибра книгата си в дамската си чанта. След това погледна бисквитите с вкус на сметана и минералната вода, които също трябваше да прибере. Спомни си, че Мая обожаваше тези бисквити. Затова Джини и носеше няколко пакета от тях. След като прибра минералната вода и бисквитите в чантата си, Джини усети, че автобусът спира и погледна през прозореца. Това беше автобусната спирка, където тя трябваше да слезе. Тя взе дамската си чанта и погледна седалката си за да се увери, че не е забравила нещо. След като слезе от автобуса и взе огромния си куфар потърси с поглед баба си и дядо си, но те не бяха там. Едно момче привлече погледа и. Момчето приличаше на Кевин, но беше поне с петнадесет сантиметра по-висок от Кевин, който тя помнеше. Момчето имаше същата светлокестенява коса и пъстри очи.
Хубавецът тръгна към Джини. Той спря на метър от нея и неуверено попита:
- Джини, това ти ли си?
Джини вече беше сигурна, че това е Кевин. Сега тя установи, че гласът му също се е променил.
- Да, аз съм. Липсваше ми Кевин. - тя го прегърна - А ти защо си тук?
Кевин се усмихна и Джини видя трапчинките му. Едно от нещата, които не се бяха променили в него беше тази усмивка.
- И ти ми липсваше Джини. Тук съм за да те закарам у вас.
- А къде са баба и дядо? - попита Джини с нотка тревога в гласа.
- Не се тревожи. - усмихна се - Те отидоха в Ленстън. - това беше съседния град. И тогава Джини се сети,че Мая учеше там. Вероятно те бяха отишли там за да я вземат. - Ще се върнат за няколко часа. Хайде да тръгваме!
Джини отново го прегърна.
- Благодаря ти.
Той взе куфара 'и и тръгна към един червен шевролет, а Джини го последва. След като Кевин сложи куфара 'и в багажника се качи в колата. Джини също се качи. Сега щяха да пътуват половин час до къщата им, която беше край плажа.
След двудневно пътуване неочакваният момент беше дошъл. Най-накрая Джини беше в Съниууд. След десет-петнадесет минути тя щеше да слезе от автобуса и да прегърне баба си Мариела и дядо си Байрън. Тя прибра книгата си в дамската си чанта. След това погледна бисквитите с вкус на сметана и минералната вода, които също трябваше да прибере. Спомни си, че Мая обожаваше тези бисквити. Затова Джини и носеше няколко пакета от тях. След като прибра минералната вода и бисквитите в чантата си, Джини усети, че автобусът спира и погледна през прозореца. Това беше автобусната спирка, където тя трябваше да слезе. Тя взе дамската си чанта и погледна седалката си за да се увери, че не е забравила нещо. След като слезе от автобуса и взе огромния си куфар потърси с поглед баба си и дядо си, но те не бяха там. Едно момче привлече погледа и. Момчето приличаше на Кевин, но беше поне с петнадесет сантиметра по-висок от Кевин, който тя помнеше. Момчето имаше същата светлокестенява коса и пъстри очи.
Хубавецът тръгна към Джини. Той спря на метър от нея и неуверено попита:
- Джини, това ти ли си?
Джини вече беше сигурна, че това е Кевин. Сега тя установи, че гласът му също се е променил.
- Да, аз съм. Липсваше ми Кевин. - тя го прегърна - А ти защо си тук?
Кевин се усмихна и Джини видя трапчинките му. Едно от нещата, които не се бяха променили в него беше тази усмивка.
- И ти ми липсваше Джини. Тук съм за да те закарам у вас.
- А къде са баба и дядо? - попита Джини с нотка тревога в гласа.
- Не се тревожи. - усмихна се - Те отидоха в Ленстън. - това беше съседния град. И тогава Джини се сети,че Мая учеше там. Вероятно те бяха отишли там за да я вземат. - Ще се върнат за няколко часа. Хайде да тръгваме!
Джини отново го прегърна.
- Благодаря ти.
Той взе куфара 'и и тръгна към един червен шевролет, а Джини го последва. След като Кевин сложи куфара 'и в багажника се качи в колата. Джини също се качи. Сега щяха да пътуват половин час до къщата им, която беше край плажа.
Пролог
Перфектното лято
Джини Кендли с насълзени очи се качи на автобуса за Съниууд. След като се настани на седалката си, тя погледна през прозореца и видя родителите си - Троян и Маршал Кендли. Те и махаха с ръка за довиждане, също с насълзени очи. Джини извади от чантата си дебела книга с красива златиста корица. Тя погледна родителите си за последен път преди автобусът да потегли. Родителите и определено щяха да и липсват, но Джини от месеци мечтаеше за "перфектното лято" в малкото морско градче Съниууд. Най-накрая мечтата и щеше да се сбъдне. След два дена щеше да бъде в Сънииуд. Щеше да прекара лятото с баба си и дядо си. С братовчедка си Мая и с Кевин - най-добрият и приятел от преди четири години. Беше сигурна, че ще се запознае и с момче, което щеше да бъде лятната и любов. Поне така си мислеше Джини.
Всички авторски права запазени: Сюлея А.
Абонамент за:
Публикации (Atom)