Част: 5

Перфектното лято

5. 

- Джини! Джини! Джини, събуди се !
Джини отвори очите си и видя Мая.
- Защо ме събуди? Още е рано. - каза сънено Джини.
Мая се засмя и погледна часовника си.
- Часът е 14:39. Знам, че си уморена, но трябва да станеш. Имаш 21 минути да се приготвиш. Според мен побързай, защото изглеждаш като вещица.
- Мерси, ти също. Можеш да напуснеш стаята.
Мая неодобрително поклати глава и излезе от стаята си. Джини стана от леглото и отиде в банята. След като изми лицето си и зъбите си, тя отвори куфара си с дрехи, който беше до леглото. Избра една светло зелена рокля с цветни мотиви, розова чантичка и розови обувки на ток. Тя си сложи лек грим. Погледна часовника - беше 14:58, нямаше време да изправи косата си, затова я остави къдрава.
Тя слезе по стъпалата и видя Мая да я чака до вратата.
- Сега изглеждам ли като вещица? - попита Джини с широка усмивка.
- Не. Сега изглеждаш прекрасно.
Те излязоха от къщата и отидоха в един ресторант. Там те си поръчаха пици и една порция къдрави картофки, както преди години.
След като обядваха, те отидоха в мола. Джини си купи доста неща. Но най-красивото беше една синя рокля, покрита изцяло с пайети. Мая също си купи няколко поли и блузки. Вече часът беше осем и половина. Мая погледна Джини и я попита дали иска да се разхождат по плажа.
- Да. Ще ми дойде добре.
Когато се наближиха плажа, Джини извади обувките си и ги сложи в една чанта. Джини видя едно момче. Беше русокос и синеок. Той беше без тениска и Джини видя добре оформеното му тяло. Мая проследи погледа и и каза:
- Това е Брендън Уош. Нанесе се тук преди две години. Не ти трябва да се занимаваш с него. Тук всички го знаят и знаят също, че е спал с половината от момичетата в Съниууд.
Той се приближи към тях и каза:
- Здравей, Мая. Как си ?
- Добре съм, благодаря.
Той погледна Джини после се обърна към Мая:
- Няма ли да ме запознаеш с приятелката си ?
Преди Мая да каже нещо, Джини проговори:
- Аз съм Джини.
- Аз съм Брендън. Радвам се да се запознаем.
- Хайде да си тръгваме, Джини - каза Мая с напрегнат глас.
Джини се усмихна и каза:
- Ти тръгвай, а аз след малко ще те настигна.
Мая сви рамене, обърна се и си тръгна, като повтаряше наум "Дано да не се забърка с него".
- Аз също се радвам, Брендън.
- Може ли да ми дадеш номера си или имейл адреса си ? - попита той и се усмихна.
Тя бръкна в чантата си и извади един химикал, хвана ръката му и написа един имейл адрес.
- Сега трябва да тръгвам. Довиждане. - каза Мая.
- Ще ти пиша. Довиждане. - каза синеокият и се усмихна.